Чл. 4. (1) Гражданите имат право на образование. Те могат да повишават непрекъснато своето образование и квалификация.

(2) Не се допускат ограничения или привилегии, основани на раса, народност, пол, етнически и социален произход, вероизповедание и обществено положение.

Чл. 5. Образованието е светско.

Чл. 8. (1) В детските градини, училищата и обслужващите звена официалният език е българският. Училищното обучение осигурява условия за усвояването на книжовния български език.

(2) Учениците, за които българският език не е майчин, освен задължителното изучаване на български език имат право да изучават своя майчин език в общинските училища при защита и контрол от страна на държавата.

Чл. 9. (1) Всеки гражданин осъществява правото си на образование в избрано от него училище и вид обучение съобразно личните си предпочитания и възможности.

(2) Правото по ал. 1 за малолетните се ползва от родителите или настойниците им.

Чл. 15. (1) Държавните образователни изисквания определят равнищата на необходимата общообразователна и професионална подготовка и създават условия за:

1. изграждане на свободна, морална и инициативна личност, уважаваща законите, правата на другите, тяхната култура, език и религия;

Чл. 16. Държавните образователни изисквания се отнасят за:

4. усвояването на книжовния български език

Чл. 20. (1) Подготовката на децата за училище се извършва в детските градини или подготвителни класове към училищата.

(2) За децата, които не владеят добре български език, се организират подготвителни класове.

Source: Legal information system "Temida"
http://www.bild.net/temida/va/aozv/zakn/znp.html