Чл. 1. На всички граждани в Народната република България се осигурява свободата на съвестта и на изповеданията.

Чл. 2. Изповеданията, като религиозни общности, са отделени от държавата.

Те могат в рамките на Конституцията и законите на страната, свободно да извършват религиозните си обреди.

Чл. 3. Българската православна църква е традиционното изповедание на българския народ, свързана е с неговата история и като такава, по форма, съдържание и дух, тя може да бъде народна демократическа църква.

Чл. 4. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в своите граждански и политически права, нито да бъде освободен от изпълнение на задълженията, възложени му от законите на страната, поради това, че той принадлежи на едно или друго изповедание или не се числи към никое изповедание. Това правило еднакво важи и за свещенослужителите при разните изповедания.

Чл. 5. Изповеданията в организационния си строеж и в обредите и службите си, могат да се ръководят от своите канони, догми и уставни положения, ако същите не противоречат на законите, обществения ред и добрите нрави.

Чл. 6. От момента на утвърждението устава на изповеданието от Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет, същото се счита за признато и добива качество на юридическа личност. От този момент качество на юридическа личност добиват и местните поделения на изповеданието.

Министерският съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет мотивирано оттегля даденото признание, когато дейността на някое изповедание нарушава законите, обществения ред или добрите нрави.

Чл. 7. Изповеданията могат да строят и откриват за своите нужди молитвени домове, както и да извършват публично в тях религиозните си обреди и служби.

Религиозните служби и процесии на открито се подчиняват на общите законни и административни разпореждания.

Чл. 8. Изповеданията могат да свикват за цялата страна или за отделни области събори, конференции, общи събрания и пр., които се подчиняват на общите закони и на административните разпореждания.

Чл. 9. Всяко изповедание има отговорно пред държавата ръководство.

В устава на всяко изповедание се установяват управителните и представителните му органи и начинът на избирането или назначаването им.

Свещенослужителите на изповедания, които поддържат канонически отношения с чужбина, не могат да встъпят в длъжност, преди да бъдат утвърдени от директора на изповеданията.

Чл. 10. Свещенослужители и длъжностни лица в кое и да е изповедание могат да бъдат само лица, които са български граждани, честни и благонадеждни и не са лишени от права с влязла в законна сила присъда.

Чл. 11. Изповеданията съобразно своите канони и догми, могат да уреждат дисциплинарни съвети за свещенослужителите си и за другите църковни служители. Устройството и производственият ред се определят в устава на изповеданието.

Наложените дисциплинарни наказания са недействителни, ако противоречат на законите, обществения ред и добрите нрави.

Чл. 12. Свещенослужители, както и всички други служители по ведомствата на изповеданията, които нарушават законите, обществения ред и добрите нрави, или работят против демократическите уредби на държавата, независимо от другата им отговорност, по предложение на директора на изповеданията, могат да бъдат временно отстранени от длъжност или уволнени. Отстраняването от длъжност или уволнението се извършва незабавно от съответното ръководство на изповеданието, щом получи за това предложение от директора на изповеданията. Ако свещенослужителят не бъде отстранен от изповедното ръководство, той се отстранява по административен ред.

Чл. 13. Изповеданията събират приходи и извършват разходи по бюджети, изготвени съгласно техните устави. При нужда държавата може да субсидира издръжката им.

Изповеданията изпращат бюджетите си за сведение в Дирекцията на изповеданията при Министерския съвет.

Финансовата дейност на изповеданията подлежи на контрола на държавните финансови органи, както всички обществени организации в страната.

Чл. 14. Всяко изповедание може да открие, с разрешение на Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет, средни или висши духовни училища за подготовка на свещенослужители.

Устройството и програмите на учебните заведения се уреждат със специален правилник, утвърден от Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет.

Изпращането на младежи за следване в духовни училища в чужбина, става само с разрешение на Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет.

Чл. 15. Всички органи на изповеданията са длъжни своевременно да изпращат за сведение на Дирекцията на изповеданията при Министерския съвет, издаваните от тях послания, окръжни и други книжа и публикации с обществено значение.

Директорът на изповеданията може да спре разпространението или изпълнението на ония послания, окръжни и други книжа и публикации с обществено значение, които противоречат на законите, обществения ред и добрите нрави.

Чл. 16. Централните ръководни органи на изповеданията са длъжни да се регистрират при Дирекцията на изповеданията при Министерския съвет, а ръководните органи на местните поделения - при местните народни съвети, с поимено обозначение всички членове на същите ръководни органи.

Чл. 17. В отношенията между изповеданията и органите на държавната власт или на държавното управление, както и в деловодството на отделните изповедания, официалният език е български. В отношенията си към вярващите и при извършване на обредите и службите си, те могат да си служат и с друг език.

Чл. 18. Споменаването на върховната държавна власт и нейните органи от изповеданията при разните религиозни служби, обреди и тържества, може да става само по предварително одобрени изрази от Дирекцията на изповеданията при Министерския съвет.

Чл. 19. Изповеданията съобщават в Дирекцията на изповеданията при Министерския съвет своите наименования, символични знаци и печатите, с които си служат.

Чл. 20. Образуването на дружества и организации с религиозно-нравствена цел, както и издаването на печатни произведения за религиозна просвета, се подчиняват на общите закони и на административните разпореждания.

Възпитанието и организирането на децата и младежта се извършва под особените грижи на държавата и се намира извън кръга на дейност на изповеданията и техните свещенослужители.

Чл. 21. Отменен

Чл. 22. Изповеданията могат да поддържат връзки с изповедания, учреждения, организации или официални лица, които имат седалището си или местожителството си извън пределите на страната, само с предварително разрешение на директора на изповеданията.

Чл. 23. Изповеданията или техните поделения (ордени, конгрегации, мисии и пр.), които имат седалище в чужбина, не могат да откриват в Народната република България свои поделения: мисии, ордени, благотворителни и други заведения; заварените такива се закриват в едномесечен срок от влизането в сила на настоящия закон.

Всички имущества на закритите, съгласно предходната алинея, поделения: мисии, ордени, благотворителни и други заведения, преминават в собственост на държавата срещу справедливо обезщетение. Размерът на обезщетението се определя по реда на чл. 21 от настоящия закон.

Чл. 24. Изповеданията могат да получават материални помощи и дарения от чужбина само с разрешение на директора на изповеданията.

Чл. 25. Изповеданията, които имат имущества в чужбина, се представляват при сключване на спогодби за тия имущества от Министерството на външните работи на Народната република България. Последното също така защищава и религиозните интереси на българските граждани в чужбина.

Чл. 26-28. Отменени.

Чл. 29. За неизпълнение разпоредбите на настоящия закон виновният се наказва, независимо от наказанието по други закони, с глоба до 250 лева, която се налага с постановление от директора на изповеданията. Издаденото постановление може да се обжалва по реда на книга 6; глава 5, от закона за наказателното съдопроизводство.

Чл. 30. Всички въпроси, свързани с материалната издръжка, а така също и с вътрешното самоуреждане и самоуправление на различните изповедания, доколкото не са уредени в настоящия закон, се уреждат подробно със специални устави за всяко изповедание. Тези устави се изработват от ръководителите на отделните изповедания в съгласие със законите на Републиката и се представят за утвърждение от Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет в тримесечен срок, считан от деня на влизането в сила на настоящия закон.

Ако представените за утвърждение устави съдържат постановления противни на законите, обществения ред и добрите нрави в страната, Министерският съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет може да поиска тяхното премахване. В случай че изповеданието не се съобрази с такова искане, Министерският съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет може да откаже утвърждението на устава.

Чл. 31. В едномесечен срок от влизане в сила на настоящия закон, централните ръководни органи на всички изповедания, са длъжни да представят в Дирекцията на изповеданията при Министерския съвет списъци с имената на своите религиозни представители и свещенослужители; същите могат да останат на заеманите от тях длъжности, ако за това няма възражение от директора на изповеданията.

Възражения могат да бъдат направени против ония свещенослужители, които не отговарят на изискванията на настоящия закон.

Чл. 32. Настоящият закон отменя всички закони, устави, правилници, наредби и пр., които му противоречат.

Source: Legal information system "Temida"
http://www.bild.net/temida/va/aozv/zakn/zi.html